Префекционист ли си и как можеш да се отървеш от това в 3 лесни стъпки?

Идеални редици с гумени патета

И ти ли си от хората, които държат всичко да е винаги изпипано, направено както трябва или, с една дума, перфектно?

А знаеш ли, че това най-вероятно ти вреди?

Какво е перфекционизмът?

Аз съм последният човек, който ще те посъветва да не си вършиш работата качествено. И все пак, като бивш перфекционист, ще се опитам да те убедя, че „качествено“ и „перфектно“ са две различни неща.

Ако държиш всичко, което правиш, да е идеално до най-малката подробност и смяташ, че ако сгрешиш някъде, цялата ти работа не си е струвала, а и ти си некомпетентен, некадърен и като цяло лош човек, добре дошъл в клуба на перфекционистите!

Всъщност, зад желанието всичко да е идеално се крие необходимост от контрол. Единственият начин всичко да се случва според високите стандарти на перфекциониста е той да има пълен контрол върху целия работен процес и върху резултатите от него. Пълният контрол обаче е невъзможен – във всеки момент е възможно нещо да се обърка и невинаги това зависи от нас.

Перфекционистите смятат, че ако се провалят в това, което правят, това ще доведе до провал и във взаимоотношенията с хората около тях: колеги, началници, клиенти или приятели. Докато всъщност обикновено е обратното: ако си робот, който никога не допуска грешки, по-вероятно е да уплашиш околните и те да решат, че не могат да отговорят на високите ти стандарти, затова по-добре изобщо да не опитват. А може би ги дразниш ужасно с това, че проверяваш всичко по няколко пъти, заради което бавиш работата на всички. Или се чувстват критикувани от теб, ако често им посочваш грешките – а повечето хора не приемат с радост постоянната критика, дори и (от твоя гледна точка) ти да я правиш за вашето общо добро.

Защо това да е проблем?

Перфекционизмът е много коварен, защото донякъде ти носи реални ползи, които пречат да видиш вредите, нанесени от него. Резултатите от работата ти вероятно наистина са идеални (или поне максимално близки до идеалното). Сигурно това ти струва голяма доза нерви и напрежение, но те ти се струват нормална част от живота. А и ако всички останали бяха малко по-внимателни и по-старателни като теб, нямаше да се ядосваш толкова, нали? 😉

Да бъдеш добър в работата си е нещо полезно. Но както с повечето неща в живота, „дозата прави отровата“. И ако прекалиш с перфекционизма, рискуваш да си навлечеш не само влошени отношения с околните. В дългосрочен план перфекционизмът всъщност намалява твоята продуктивност, защото губиш време (в повечето случаи излишно) за бавна и старателна работа, която след това ненужно дълго проверяваш за грешки. Освен това, да се стремиш към идеалното винаги и на 100% (което е невъзможно за постигане) може да доведе до сериозни проблеми като депресия и тревожност.

Как да се справиш?

Ако съм успяла да те убедя, че е време да вземеш мерки срещу перфекционизма (или поне да опиташ), сигурно се чудиш как да го направиш и дали изобщо е възможно. Бързам да те успокоя, че това е напълно постижимо. След като аз успях да се отърва от перфекционизма (и още съм жива и работя, дори имам доволни клиенти), и ти ще можеш.

Ето стъпките, които приложих успешно върху себе си и предлагам и на теб за всяка задача в ежедневието, която се изкушаваш да свършиш идеално:

  1. Помисли за крайния резултат от работата си. Какво очакваш да се случи като краен резултат от това, което правиш? Как изглежда идеалният резултат?
    Например, в момента аз пиша статията, която четеш и крайният резултат от тази задача очаквам да бъде статия, която да ти дава достоверна, изпитана информация, да я прочетеш с удоволствие, да приложиш написаното и то да ти бъде полезно.
  2. Определи най-важното от крайния резултат и това, с което в краен случай можеш да направиш компромис. Знам, че ти се иска да изпипаш всяка стъпка от всяка своя задача и че думата „компромис“ няма място в речника ти. Но какво би се случило, ако се наложи да свършиш работата си 2, 3 или 4 пъти по-бързо от обичайното? Искаш или не, ще ти се наложи да определиш кое е важното и без кое можеш да минеш, така че да приключиш навреме и все пак да се получи някакъв резултат.
    След като установиш кое е наистина важното, раздай се на максимум за него, а останалата част от работата си свърши, без да се стараеш по обичайния за теб начин. (Не се тревожи, че ще я претупаш – ти имаш достатъчно високи стандарти, така че твоята „липса на старание“ всъщност ще даде резултат с по-високо качество от това на повечето хора.)
    За да напиша перфектната статия за перфекционизма, би трябвало да изчета най-актуалните проучвания по темата от водещите психолози и автори, които следя, да ги обобщя, да извадя най-приложимото, да допълня и нещо от личния си опит и след това да пиша. При писането би трябвало да се постарая максимално стилът, граматиката и подборът на думи да са точните, така че статията да е информативна, без да е суха и научна. Добре би било и да ти представя всички възможни техники за успешна борба с перфекционизма, а не само няколко стъпки, колкото и да са тествани и доказано работещи. Също така по някакъв начин (и аз не знам какъв, което би следвало да ме притесни) трябва да се уверя, че ще прочетеш внимателно цялата статия от начало до край и ще приложиш написаното… иначе няма да е идеалната статия, нали? 🙂
    Вместо да направя всичко това, подбрах само най-смислените източници, извадих основното от тях и допълних с най-лесните за изпълнение стъпки, които са дали най-добър резултат при мен и при най-голям брой от моите клиенти, с които сме работили по тази тема. В крайна сметка, най-важното беше да напиша статия днес, а ако бях се заровила във всички източници, които бих могла да ползвам, сигурно нямаше да бъда готова и след месец. А ако бях ти споделила всички възможни начини за побеждаване на перфекционизма, статията щеше да стане толкова дълга, че едва ли щеше да я прочетеш.
  3. Направи проверка с реалността. Един от най-големите страхове на всеки перфекционист е, че ще се случи нещо ужасно, ако работи под стандартите си – като минимум ще го уволнят или ще фалира. А ако вземе, че допусне грешка, таванът ще падне, а може би и Земята ще спре да се върти… по негова вина, разбира се.
    За да се увериш лично, че не е нужно да бъдеш перфектен, за да имаш успех, просто направи нещо, което не е перфектно и проследи какво ще се случи. Виж дали изпълнението на предишната стъпка (в която се постара само за най-важното, а не за всичко) ще доведе до катастрофа или ще се окаже, че няма разлика между 100% и 80% перфектен резултат. (Не искам да ти развалям удоволствието от експеримента, но понеже подозирам, че се притесняваш и не смееш да опиташ, ще ти издам какво се случва: разлика почти няма.)
    Все пак, статията е написана и ти току-що я прочете, нали? 🙂

About Admin

Силвина Фурнаджиева Posted on

Помагам на собствениците на бизнес да планират, организират и развият проектите си от самото им начало до големия успех и да повишат личната си ефективност в работата. Разработвам онлайн обучението “Супер продуктивност” и провеждам лични консултации и обучения.