Мързелът, твоят приятел

Мързелива котка

Изненада ли се, че точно при нас виждаш статия за мързела? Мислиш, че продуктивните хора никога не мързелуват? Не е точно така. 🙂

Всеки, който е преминал нашето онлайн обучение, знае, че изрично съветваме да си планираш време за почивка или иначе казано, чист мързел, всеки ден. Мързелуването е важно, за да презаредиш батериите и да не се изтощиш. Ако отделяш време за него редовно, в крайна сметка свършваш повече, отколкото ако отложиш почивката за „когато мога“ или „когато си свърша работата“.

Какво се случва обаче, ако те мързи да работиш, въпреки че си почиваш редовно и имаш желание и мотивация за работа по принцип? В този случай това, което усещаш като мързел, може да е знак за нещо друго – например изтощение, демотивация или липса на смисъл в конкретната задача – и е добре да потърсиш какво наистина стои зад „мързи ме“.

Ето как можеш да превърнеш мързела в твой приятел, вместо да се опитваш безуспешно да го бориш:

  1. Когато те домързи, запиши си какво правиш в момента, какво предстои да работиш и как се чувстваш – както по отношение на работата, така и като цяло: в какво настроение си, то свързано ли е с работата или с нещо друго, което ти се случва в момента, как си със здравето и тонуса. След това прибери тези записки на сигурно място – ще ти трябват по-късно.
  2. Спри да работиш и си почини. Хапни, почети хубава книга, разходи се, позволи си кратка дрямка или се разсей с 15-20 минути в любимия ти сайт – накратко, направи нещо, което можеш лесно да свършиш в момента и което ще те отпусне.
  3. Запиши как се чувстваш след почивката и се върни към работата. Ако все още те мързи, запиши и това.
  4. Когато събереш десетина подобни записки от различни дни, е време да ги анализираш и да потърсиш какво може да се крие зад „мързела“ ти.

За да си направиш добър анализ на ситуацията, разгледай всеки случай на „мързел“ от записките си поотделно. Задай си следните въпроси за всеки описан случай, като използваш написаното, за да си отговориш на въпросите:

  1. Чувствах ли се добре здравословно? Има ли тази ситуация нещо общо с останалите описани (например, от записките излиза, че ме мързи, когато ям определена храна за обяд или когато усещам първите симптоми на настинка)? Възможно ли е „мързелът“ да се дължи на здравословен проблем?
    Много е вероятно „мързелът“ ти да се дължи на физическа умора или дори на заболяване. Ако забележиш признаци за това, помисли кога усещането, че не ти се работи, съвпада с определени физически състояния (ако е необходимо, продължи да си водиш подобни записки за около месец) и помисли как можеш да им повлияеш. Ако не виждаш очевидна причина за по-голяма физическа умора напоследък, а я усещаш за повече от седмица, струва си да се видиш с личния си лекар и да проверите дали всичко е наред.
  2. Имах ли мотивация и сили за работа като цяло? Усещам ли претоварване със задачи напоследък?
    Дори и да имаш енергия за работа и да се чувстваш добре физически, може би задачите ти са толкова много, че не знаеш откъде да ги подхванеш и в крайна сметка ти идва изобщо да не се захващаш. Ако е така, струва си да помислиш дали и как можеш да се разтовариш, например като се откажеш от определени ангажименти или поискаш помощ от колега.
  3. Как се чувствам по отношение на това, което правех или предстоеше да правя, когато ме домързя? Виждам ли смисъл в тази дейност? Приятна ли ми е и защо? Исках ли да я върша или не, но се налагаше? Как ще се чувствам, ако вече не мога или не трябва да я върша?
    Тази стъпка от анализа слиза от общото усещане за претоварване към разглеждането на всяка задача поотделно. Много често се оказва, че точно определена задача ни спъва и изведнъж ни „домързява“, когато стигнем до нея. (При мен например всяко нещо, свързано с администрация и счетоводство, ми докарва такъв силен пристъп на мързел, че мога да заспя на бюрото, докато го правя. 🙂 ) Затова препоръчвам да разгледаш конкретното нещо, което ти е било на дневен ред в момента на записване. Така лесно можеш да установиш кои са задачите, които не са ти приятни и мотивиращи и защо, след което да помислиш дали и как можеш да направиш нещо, за да ги изключиш от графика си или да ги модифицираш.
    С този метод съм откривала неща, които изобщо няма смисъл да правя. Обикновено се случва следното: на някакво ниво съм усещала, че дадената задача не носи стойност нито на мен, нито на хората, с които работя, нито на клиентите ми, но продължавам да я правя по навик от преди известно време, когато е имало причина да я включа в графика си. Когато погледна обективно на дадената дейност и на резултатите, които тя носи, се оказва, че спокойно мога да мина и без нея.
    Възможно е и да засечеш голям брой задачи, които не те мотивират, дори напротив, но се налага да продължиш да ги вършиш точно толкова често, колкото и досега и без възможност да ги промениш. Тогава може би си струва да се замислиш дали искаш да продължиш да се занимаваш с работа, чието естество (ежедневните задачи, от които се състои работата) ти е толкова скучно и неприятно. И това ми се е случвало – точно по този начин преди десетина години установих, че не искам да бъда нито програмист, нито преводач, въпреки че имах доказано добри умения и в двете области.
    Пробвай и ти и виж докъде ще те доведе тази точка – възможностите са безброй.

За да бъдеш продуктивен човек, не се бори с мързела – превърни го в свой приятел, като следваш методите по-горе и той ще ти се отплати.

About Admin

Силвина Фурнаджиева Posted on

Помагам на собствениците на бизнес да планират, организират и развият проектите си от самото им начало до големия успех и да повишат личната си ефективност в работата. Разработвам онлайн обучението “Супер продуктивност” и провеждам лични консултации и обучения.